|
Тема |
Re: Цената на успеха се нарича самота. [re: Noblesse oblige] |
|
Автор |
Doctor Who (позитрон) |
|
Публикувано | 23.10.11 21:36 |
|
|
Мисля си дали просто тя не е гледала доста лекомислено на твойте ангажименти. Много възможно е изобщо да не е усетила, че ги приемаш като "въпрос на оцеляване".
Другото е, че определен тип характер, който си има много позитиви, интересен е на едни нива, е склонен към преувеличаване на собствените ангажименти и неглижиране на чуждите, фиксиране в нещо и.... как да го кажа - тропане с краче. Което също е симпатично, ако не е човек под пара, както си бил ти. Тогава ти е дошло в повече. Но това е следствие на нещата в нея, които харесваш и трудно може да имаш тях без този "страничен ефект".
Иначе отстрани погледнато поне на мен ми се струва, че ситуацията може да бъде представена и така - в пустиня от лед сте, ужасно е студено, ти носиш кучето й.... по едно време тя разбира, че него го няма.... ти казваш - сигурно се е скрило в някой джоб.... почти нищо не се вижда от снега в очите.... казваш - като пристигнем ще го намерим..... тя обаче почва да те обвинява, все пак си иска кучето, държи на него, гледала го е дълго време.... в главата и непрекъснато стои идеята, че си го загубил някъде по пътя и че повече няма да го види.... Ти от своя страна си на предела на силите си и нейното състояние и обвинения още повече те побъркват и си мислиш, че тя вместо да ти помогне, ще те закопае още повече.... явно не сте един за друг. Но всъщност колко пъти в живота ви ще ви се случи да вървите през пустиня от сняг отново и кучето й ще изчезне - отново?
..rude & not ginger...
|
| |
|
|
|