Вече имам достатъчно житейски опит, за да кажа, че наистина, когато загубим нещо, веднага ни се дава друго. Във всякакъв аспект, разбира се, както и ти си писала - нова емоция, приятел, материална придобивка...
Загубих баща си, неговата липса беше много болезнена, постепенно остава само светлия спомен и паметта за него и желанието да предам паметта за него нататък. и както знаете, поех по нов път, макар че все още съм в началото и свиквам с трасето, скоростта...
Благороден, понеже продължаваш да пишеш, ще си позволя и аз да продължа по темата ти - поставям се на мястото на приятелката ти...т.е. в нейните обувки. Засега имам пълно доверие на приятеля си, и в аналогична ситуация, просто бих му се доверила. Казвам, засега. Човекът до нас е непредвидим. както и ние самите.
Не ми се иска да вярвам, че момичето не ти се доверява. Може би скоро ще ти се обади и ще изгладите недоразумението. Още повече, че само ти можеш да възстановиш текста на проекта й.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън
|