Благородния не е дал повече подробности по казуса, но си представям нещата така

Аз пък си представям така: Тръгнал е да покорява някой нов Еверест, някой нов връх или да изкачва планина. Приятелката му в това време не е издържала да го чака и е напуснала любовното гнездо.
Но каквото и да се е случило , както каза Нерв, само чоплим раната.
Благородния не му се разказва, значи раната е още болезнена.
Но съм съгласна с доктор Ху за това, че когато нещо или някой напусне живота ни, то е било за наше висше благо. В момента на раздялата можем само да скърбим и да не го виждаме. Също така ,не виждаме и другото което е дошло на мястото на напусналият, сякаш никога в живота не остава празно, винаги вселената ни компенсира за загубата. Но идва ден когато болката утихва и ние проглеждаме. Виждаме новото което е дошло на мястото на старото и започваме да му се радваме. Нещо като депресиите които ни повалят без причина ,но тук човекът си има конкретна причина Но пак е депресия която ще отмине.
Ако ни напуснe човек, може да спечелим нова работа , или пари , или нещо материално , или нов приятел.

Да мислиш, да чакаш, да постиш.

Редактирано от vida1929 на 23.10.11 11:03.