|
Тема |
Re: Цената на успеха се нарича самота. [re: Poзмapия] |
|
Автор |
Nerv (/dreaming on\) |
|
Публикувано | 21.10.11 17:31 |
|
|
Не, че примера който давам потвърждава една или друга теза. Просто отбелязвам нещо каквото сега ми хрумва - чат-пат по темата:
Вчера се зазяпах по държавната ТВ в едно филмче за Катрин Хепбърн и повече за Спенсър Трейси. (и преди време бях чел за тях една статия в "леуропео"-то), стара история, но не всеки е длъжен да я е чувал та за това ето тук малко материл (набързо хванат) из нета ако случайно някой от четящите не е запознат и не му се търси примерно.
Та тя
казва нещо такова - "Винаги съм му била в кърпа вързана, принадлежах му, но не и той на мен"
Мъжът на живота й:
се гътва (умира) 17 дни след като заснима последния си филм . (инф-то и снимките естествено от Уики)
В много отношения тя се е жертвала за него или поне така изглежда отстрани. Понасяла е някак си алкохолизма му и статуса му на женен за друга жена до последния си дъх мъж (макар и да не живее със съпругата си.) Както и вероятно (спекулативно) професионалната му и полова немощ към края...
По снимките за филма („Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967); т.е. въпросният последен филм) Трейси работи само преди обяд - нещо, като единствената за деня утринна ерекция.
Обаче както и да го гледаш ТЯ е постигнала много. (А дали не е и повече от него. Според мен да - поне като популярност и име. Макар - не това да е успех-а. IMHO.) А какво им е било - те си знаят. От страни изглежда като вълнуваща приказка или холивудски филм. Успешни и не самотни. Скучно не изглежда да им е било де...
---
Иначе за пердаха няма проблем. На бой носим. Виж на майтап на голо - по малко... Пуста мъШка гордост...
Прав или изправян.Редактирано от Nerv на 21.10.11 17:56.
|
| |
|
|
|