Не знам дали "душа" и "астрално тяло" са едно и също нещо, но то излиза от физическото по време на сън и попада в астралния свят. Всичко каквото видело там, се предавало на мозъка, а той от своя страна, (било заради естествени защити на организма срещу стрес (или каквото там може да се получи), било защото не може да асимилира информацията...) преобразувал получените "картинки" в съответствие с това което виждаш през деня.
Ако сънуваш някого, въобще не означава, че астралното ти тяло е ходило при него и го е видяло, а, че си си мислила за него през деня и мозъкът "вика" образа да изиграе някоя роля. Как ще видиш на сън някой демон или ангел (Там ги имало в изобилие) в реалния му вид, след като, не си виждала във физическия свят и не знаеш как изглеждат - мозъкът си ги нагласял така, че да станат възприемчиви...
Абе, сложно се получи обяснението, но не знам как да го опиша.
В крайна сметка, сънищата не били буквално видяното в астралния свят, а били коригирани от мозъка защото иначе не може да ги възприеме.

При ОИТ, целта е, да получиш в чист вид всичко видяно Там. Също така, време-пространството не съществувало в астрала и можело да отидеш навсякъде където си поискаш (ако искаш на Луната, ако искаш, през 3 галактики от тук, ако се интересуваш от история, можело да се върнеш назад във времето за да провериш какво се е случило в действителност и т.н.). Също го ползват и за забавления - можело да летиш и какво ли още не, а възприятията били много по-ярки от тези във физическия свят.
Вероятността да ти се случи нещо и да не можеш да се върнеш, била същата като тази да не се събудиш сутрин. Когато се напълни пикочният мехур, някой те бутне или слънцето те огрее през прозореца се връщаш автоматично.

Но това са обяснения от други хора...сега търся начин, да го постигна и да се убедя сам в истиността на всичко това.

Не мисли, а чакай!