|
Преди няколко седмици ми казаха, че жената, с която за пръв път се почувствах мъж(казвам почувствах, а не станах) разбрах, че е починала! Дремеше ми на шапката естествено, но вчера случайно видях некролога. Спомням си я още от Татово време, че беше... тук няма да казвам в името на паметта й, но си представете нещо като Свелтето Василева, Златка и Златка Блек взети заедно, но на макро ниво! На некролога не можах да я позная- беше доста надебеляла и през тъпата ми глава веднага премина ехидното "тя е дебела и мъртва, а аз жив и релефен"! Еми простак съм и простак ще си остана.
Иначе какво ново около мен. Случват ми се чат пат разни нещица, но нещо нямам настроение да ги споделям и да ви ги украсявам тук. Коплименти получавам редовно, но пък не от точните хора и това ме побърква. Иначе вчера на връщане от залата само да ви кажа, си върви едно малко момченце с баща си срещу мен и ще се разминаваме. Аз не им обърнах внимание и даже не ги отчетох, че съществуват докато не чух едно "ъв" от малкото момченце. Това "ъв" вероятно е бил задеден от детето въпрос към баща си от типа "такъв". До извода стигнах, защото разминавайки се със семейството бащата му даваше отговор "такъв е, защото тренира". Не че ми сече толкова бързо простата и цинична глава, но веднага си помислих, че момченцето го е попитало "този батко(каже ли ми дете чичко ще го пребия въпреки, че е със 100 кила по-леко от мен) защо е такъв", като естествено има предвид, че съм целия в мускулна маса и релеф. Не знам може и да греша, защото все пак информацията я придобих по сетивен, а не по емиричен път, а като знам мозъчния си капацитет, може и да не съм прав.
Само да ви кажа, че преди 2 години време, когато бях много по-мазен и воднист(пак изглеждах добре и имах комплименти, да не кажа, че бяха и повече от сега), на излизане от фитнес зала ме пресрещна дете току що проговорило и проходило и ми зададе въпроса "ти защо си целия в мускули", като тогава самочувствието ми беше доста по-малко, отколкото е сега и за да се убедя, че въпроса съм го чул коректно и го е отправило детето към мен, му отвърнах с едно първично и темерутско "аа" на висок тон. Детето веднага с равен и звънлив глас си повтори въпросчето, кеото си беше "ти защо си целия в мускули". Тогава вече лошотията ми се изпари и направо мед обля душата и сърцето ми от комплимента, който едва ли друг е получавал и започнах да му формулирам оригинален отговор, който беше следния:"там(сочейки форсирания ляв бицепс) нося акъла, който не ми се побира в главата. Това го изплагиатсвах от филма Жмурки, където треторазряден гангстер пита издигнал се московски гангстер с прякор Глигана, защо е допуснал да има шкембе и той така му отговори(вж. по-горе).
Другото, което искам да споделя с вас, приятели от клуб Психоанализа и психотерапия, че се влюбих в едно момиче, което е съвършено. Като казвам съвършено значи съвършено и не идеализирам само заради психичното отклонение наречено "любов", защото и преди съм бил влюбен и съм се чувствал така, но съм бил с ясното съзнание, че обектите на моята любов са класически изроди. Този път не е така!
Характерното във всички тези случаи е, че любовта ми е несподелена- този път също е така, но поне не ме е яд, защото знам, че не я заслужавам. Влюбих се точно, когато се взех на сериозно и живеех с мисълта, че никоя жена не ме заслужава и правилната им реакция е да плащат данък, че живет в една епоха с мен, да носят табела "аз не заслужавам путка", а ако ли пък някоя си позволи да ме заговори, да й изнеса литургия как трябва да бъде клонирана и когато се зарадва, да я попара с думите "но не, защото си прекрасна и трябва да имаш двойник, а защото трябва да имаш същия изрод като теб до себе си и двете да ви пуснат по една плаца с дължина 1000м, като едната тича с камък вързан за шията, а другата отзад я бие с камшик, колкото сила има, като след всяка полоса на плацата, си сменяте камъка и камшика, като при удар, който да е толкова силен, че носещата камъка си го изпусне върху пръстите на краката, ще има вечеря(коричка хляб), но сама за едната".
Е, сега съм влюбен в жена, която не залужавам и без никакъв срам си признавам, че пред нея аз съм едно нищожество и не я заслужавам ама по нито един възможен показател, за който може да се сети човечеството. Единственото сигурно нещо е, че я оценявам и мога да я обичам, така както целия свят взет заедно за всичките си периоди на съществуване от създаването си, през развитието си и чак до края си, умножен по 20 000 няма да я обича, така както аз.
|
Ще напиша една много цинична тема!
