Виж какво моето момче... има неща на този свят които са универсални, вечни, затова се наричат класика. Класика е нещо непреходно нещо което и тогава и сега и след двеста години ще бъде актуално, ще вълнува хората ще ги кара да спрат, да се замислят...да променят може би нещо в живота си...Ако ти все още не можеш да ги разбереш и да ги почувстваш е много жалко. Но все пак има надежда, че ще порастнеш още малко, ще помърдрееш и може би... ще ти се отвори повечко прозирката за да прозреш.. На някои хора за съжаление прозирката не се отваря никога достатъчно. Такива хора обикновено книги не четат. Предпочитат да гледат телевизия, където всичко им се поднася смляно, обработено и полято със сладкия сироп на шемета и невидимата манипулация. Но все пак шанс има за всеки... Че някой ден.. Все пак...
Аз ще си призная откровено, че когато бях младо момиче четях руските класици почти насила и под заплахата, че ме чака матура. Четях и не разбирах много неща, не усещах красотата, гениалността, великите прозрения...Сега, двайсет и кусур години по-късно съм щастлива да открия отново това безспорно съкровище. Това е все едно да се влюбиш в някой, когото преди двадсет години не си успял да оцениш или да забележиш.. Или просто само си харесвал, но не си успял да го разбереш и да го почувстваш наистина..Понякога си мисля колко много прекрасни книги са написани откакто човек е измислил писмеността... Жалко е че не можеш да изчетеш всичко в рамките на един обикновен човешки живот..

Редактирано от MarlenaSS на 13.06.11 22:14.