Сетих се откъс от Калин Донков
И накакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.



Това за тишината и за екота съм съгласна, само че сърцето заслужава такъв род изпити поради ДНК-то - не, не съм съгласна и няма как да ме убедят, че сърцето трябва да привикне да бъде наранявано (това пък със славата която ще получи хич не ми стана ясно)

Мисля, че сърцето заслужава любов, позитив, агапе. Не да бъде мачкано и изтръгвано с викове и крясъци...