|
Та значи се порових из една книжка дето я бях чел одавна, някакъв фантастичен роман. Ще изваждам някои Психологически неща от него. Защо го правя? За да разберете колко лесно словото може да ви заблуди. Тази книга няма нищо общо с Психологията, някаква фантастика е, но поради факта, че писателя е умен, и е добър, му се получават нещата. Тоест успява на излъже читателите в искренноста си.
По същия начин ви манипулират и Псевдо или аз не знам какви Психологически книжчици. Карат ви да ги четете, а полза, никаква.
Аз ще давам яки цитати от книжката, художествена литература, само , че условието е да имат психологическа насока. Тоест, чрез Измислицата, да открием същността.
Ето какво мисля за ДНК-то си.
"Това беше пътуване, казах си, с което никога не трябваше да се захващам. През цялото време си го знаех. Не му бях вярвал, от самото начало. А за да се впуснеш в нещо, трябва наистина да повярваш в него. Всичко, което правиш, трябва да има основание."
Ето пък какви са луди хората.
" Аз ви казах, че те всички търсят нещо. Всички до един. Някои от тях вярват, че нещата, които търсят, наистина съществуват. Други са доведени до това убеждение, от хипнозата. Така е било някога, така е и до днес. Трябва им някак да осмислят безцелното си съществуване."
А ето я и параноята.
"- Чувстам се като мравка- оплака се тя. То просто си седи и ни гледа там. Не усещате ли очите му?
Поклатих глава. Не бях усетил никакви очи.
-Всяка минута- добави тя- то ще вдигне краката си и ще ни смачка."
А ето и за битието и къде сме.
"Просто не е лошо да знаем къде се намираме. -Това може и нищо да не значи, усъмни се тя. Може да сме попаднали тук посредством някакъв пространствено-временен парадокс и мястото където сме да не се показва. - Съгласен съм, но няма на какво друго да се опрем."
Редактирано от blood2 на 05.06.11 20:18.
|
Магията на думите
Магията на думите
