По принцип в психологията перфекционизмът е смятан за невротична черта. Идеални хора няма, но стремежът към положителни постижения (да го наречем) е нещо положително, стига да не тласка човек към дисбаланс. Например аз бих се радвала моята зъболекарка или лекарка например да са перфекционисти, но в проф. отношение, а не в личен план. Честно казано, никой не харесва перфекционистите именно заради невротичния компонент.

А сега за наистина интересната за мен част от тази тема, мога да хвърля няколко понятия: синдромът на високият мак (the tall poppy syndrome), Законът на Янте (the Jante Law), психологията на раците (the crab mentality). Всички тези понятия се отнасят за един и същ феномен, а именно тенденцията на масата да принуждава хора с отявлени таланти или постижения да конформират, да се принизяват до околните, да се стараят да не блестят със своите способности или материални придобивки. В Англия, Австралия и Нова Зенландия съществува силна култура на Tall Poppy Syndrome, но според мен никъде това не съществува по- силно в Скандинавия. Там цари така нареченият Jante Law, което понятие идва от една книга, която е класика за тях, и която е нещо подобно сигурно на нашият Бай- Ганьо по това, че описва негативни, но коренни от Скандинавският характер черти и начин на поведение. Тъй като това се считат негативни черти дори там, естествено е, че всеки скандинавец ще отрече да притежава такива черти, но всички живеят според закона на Jante. По- специфично, това да искаш да си различен, по- добър от останалите, а особено- по- материално осигурен, е нещо, което никога, по никакъв начин не трябва да бъде проявявано, а ако бъде, масата възстава да го смачка като проява. За България е най- често дискутиран този феномен като the crab mentality, където хората са опреличени на кофа с раци, и ако някой от раците изпълзи върху другите в опит да излезе от кофата, другите раци го дърпат обратно.

Също така, интересна е и една икономическа теория, която обаче е в същата линия на разсъждения. Според нея, в общества, в която ресурсите са много ограничени, ограничени са и възможностите за престиж. Тоест, когато някой спечели по някакъв начин престиж, останалите от това общество виждат този престиж като спечелен на тяхна сметка, тоест, другият е спечелил, значи аз сигурно съм загубил. Така че някой издигнал се над останалите става в техните очи заплаха за собственото им бъдеще. Тази теория се нарича Zero Sum Prestige, и доста добре може да обясни някои сентименти, характерни за нашата действителност.

Така че не зная за наистина идеалните хора, но тези, които парадират с идеалност, които показват своята перфектност на околните, обикновено биват научавани от масата да не парадират толкова (освен ако не им се харесва да получават дразнение от най- целенасочен и публичен характер непрекъснато). Повечето хора биват научавани рано или късно да конформират и да се сливат с тяхната среда. Тези, които не се научават, не им е много весел животът... са моите лични наблюдения, а и от прочетеното по темата.

*****
"And let's face it- I am hotter than you!" Jacob Black, "Eclipse"