Доколкото разбирам, ти се притесняваш, че твоите чувства на тъга по изгубения родител не са достатъчно силни. Ти би искала те да бъдат дълбоки и разтърсващи. Може би депресията ти има донакъде вина за това състояние. А може би и това, че тези чувства са дъщерни, т.е. обич на детето към майката, а не обратно. Майчините чувства нямат друг аналог и база за сравнение! Те са изключително силни и жертвоготовни. Така, че не сравнявай силата на твоите чувства с тези на починалата ти майка.
И не се измъчвай толкова много. Майката винаги има нужда да мисли с обич и тревога за децата си. Докато обратно, децата щом изхвърчат от родния дом, могат да забравят за съществуването на родителитте си. Те са достатъчно големи и могат да се справят сами с всички предизвикателства в живота. Могат да се сетят за тях в случаите на нужда от морална или финансова подкрепа. Или ако са добре възпитани да изразят обичта си и признателността към родителите. Или загрижеността си към тях.