Когато загубиш близък, има един първоначален период на шок и неприемане на факта .При теб депресията те е предпазила ,била е като равнодушен фон на който уж си приела смъртта ,но всъщност не си. Смърта и депресията ти са съвпаднали по време и е било като клин клина избива за добро или лошо. Една скръб ( с или без основание)после друга ( вече с основание),която размива първата
Когато почина мама и ми съобщиха ,няколко дни стоях и дори не можеш да се разплача. Дадоха ми успокоителни, от което не помня нищо. После ми казаха ,че съм И говорела:''Защо ме изостави, защо така ме предаде?...''
Така че после може да имаш и един период на обвинения към починалия, освен скръбта ,което мисля че е нормално.

Редактирано от Bидa на 11.01.11 11:22.