Скъпа, Господ не те е наказал, като не ти е позволил да видиш майка си преди да си отиде (Мир на праха й). Господ не ни наказва, или поне не приживе (така поне твърдят свещениците). Това не е начина, по който Той действа според мен. Плюс това, защо мислиш, че Господ не ти е позволил да видиш майка си? Ти просто си била далече в момента, в който тя е починала. Просто тези две събития са съвпаднали във времето. Това се случва на много българи, които живеят зад граница. Колко ли са българите, които живеят само в Щатите? Сигурно са стотина хиляди. Само в района на Чикаго са десетки хиляди, в района на Сан Франциско- десетки хиляди... колко ли от тях имат роднини и приятели в България? Колко ли от тях ще се простят с родителите си, докато са зад граница? Господ и тях ли наказва? Не мисля. Нашите родители си отиват (най- често) преди нас и това е естественит ред в природата. Не се самообвинявай за каквото и да било! Толкова си млада, че едва ли си имала още време да направиш каквото и да било, за да заслужиш наказание свише...Можеш дори да твърдиш, че си получила помощ свише в лицето на депресията, която сега ти действа като упойка...Дай си време, не бързай. Отдай се на процеса на скърбене и бъди нежна и внимателна към себе си. Времето лекува всичко, не се сърди за клишето, но то е вярно. Ти имаш много време, защото си много млада. Така че ще се възстановиш и отново ще поемеш по своя житейски път. А за сега, просто стъпка по стъпка се старай да останеш сред нас и да се отдадеш на момента... Времето е сбор от моменти. Взимай го на малки глътки и то скоро ще започне да помага...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите