Не си съвсем прав. Първо - не мисля постоянно така. Второ - не е вярно, че приемам положителните мнения отрицателно, а по-скоро ме карат да се чувствам неудобно. Например ако някой ми каже "брей, колко много езици знаеш", или "много хубаво правиш еди-кое си", по-скоро ще тръгна да се извинявам едва ли не. Нямам идея защо. Но няма да го приема отрицателно. Виж, ако обаче се възхищават на някой друг за същото нещо, а при мен не го забелязват - ей това ме вбесява най-много. Най-добре се чувствам, когато усещам, че съм на същото ниво като останалите, с които се съпоставям вътрешно - че не съм по-глупава от колегите, че не съм по-грозна от девойките по улиците, че не съм по-лоша майка от тия в градинките и в бг-мама и т.н.
Сори, сега наистина нямам много време да обмислям дълги отговори, много трябва да задълбавам, а имам и други неща. Тъй че ако имам пропуски в разсъжденията, се извинявам.