Нали обяснявам, че и да съм слаба, и да съм дебела, все тая. Защо да си давам зор тогава? Заради мен си? Ами нали бях слаба, нали се мъчех да изглеждам добре, а през това време разни дебелани, мустакати, пъпчиви, всякакви се женеха, раждаха, а аз още хабер си нямах от нищо. Такъв яд ме хващаше на тях и се чудех какво им намираха и защо все аз бях сама. За какво в крайна сметка тогава да правя усилия да изглеждам добре? За да се ядосвам как харесват тия, дето не правят никакви усилия ли? При всички случаи е кофти. Затуй - карам си по течението и толкова. Уморих се от всичко въобще. И от ежедневието, и от недоспиването, и от стреса, от всичко. Искам да се скрия някъде на спокойствие и никой за нищо да не ме бута. Просто да стоя сама.