Ами да, те не са нещо специално. Но са нещо като представителна извадка на противоположния пол, ако мога така да се изразя. И други да бяха, и те така щяха да реагират. Ясно, че нито мога, нито искам да съм в центъра на вниманието им. Но не искам и да съм пълната противоположност - на дъното. Пълна липса на всякаква привлекателност. Не искаме ли всички поне веднъж някой да ни хареса? Преди години в у-ще, като ходехме на лагери, винаги имаше по някоя, единодушно избрана за "красавицата на лагера" и всички вървяха подире й. Имаше и по някоя, в която да си изтриват мръсните подметки, да подритват и подиграват - сещаш се коя беше, нали? Всички поне веднъж в живота имат ухажори, чувстват се специални - аз никога. Затова гледах да се омъжа по-рано, за да не остана хептен сама. Т.е. "ожениха ме" родителите ми - забавно, а? Като едно време. Това го казвам, за да не каже някой - имаш там някой, пък казваш, че не те харесва никой - това при мен обаче нищо не значи. Това спонтанно да ме хареса някой - не смея и да го сънувам.
Щом казваш, силата ми явно не е в свалките. Мислех, че е в работата, сега май излиза, че и там не е, като гледам как шефовете се държат пренебрежително с мен от самото начало за сметка на други колеги. Нищо не умея да правя очевидно както трябва, дори и да умея, никой пък не обръща внимание. Всичко е напразно.

Редактирано от renania на 04.12.10 17:07.