Пленници на динамичното и стресиращо ежедневие, имаме и определено отношение към живота. Игнориращи, твърде често, крехкото си здраве, се люшкаме в океана на собствените си илюзии и заблуди.

Но, как бихме гледали на живота, ако знаехме, че ни остава още малко? Как бихме мислили тогава, какви чувства биха изпълвали сърцето ни?

Да, това е нещо, което е трудно да си представим. А, може би и не трябва?Живота е сцена на коята всички сме артисти но не всички играем главните роли

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите