|
Тема |
Re: Ниско самочувствие [re: blood2] |
|
Автор |
casa blanca (uxaaa) |
|
Публикувано | 04.10.10 21:23 |
|
|
Имало едно време един интернет сайт. Там хората можели да споделят, да се радват, да се оплакват.. Те просто можели да бъдат тези, за които се мислели, а също и да казват нещата така, както ги усещали в момента.
Та, в този сайт пишело и едно момче , вероятно с чаровни точици в ирисите... не знаем, не го виждаме - може да има и други чаровни неща в себе си.. Но, казало то, макар че изглеждам прилично и съм образован - не се чувствам добре. Има за какво да бъда харесван и ценен, но аз не го усещам така.. и така нататък и така нататък, продължило момчето.
А в това време, около него спорели две звучета - едното благо и усмихнато, другото сърдито и навъсено (като в приказката за Слънцето и вятъра, помните ли я? ). Усмихнатото звуче се опитвало ли опитвало да убеди Навъсеното, че момчето е силно, защото всеки ден постига все нови и нови неща. А Навъсеното настоявало, че тези "постигнати" неща и баба му ги можела... Докато накрая Усмихнатото звуче започнало да се уморява, идело му да заплаче. Вече не можело да намира сили да убеждава Навъсеното, че момчето е достойно за уважение. И сигурно скоро щяло да се откаже съвсем...
По-нататък? Момчето си знае само!
|
| |
|
|
|