Според мен е много трудно да се каже. Не може семейството да е отговорно за всичко, защото никой не е затворен само вкъщи - има приятели, учители, телевизия, интернет, книги, филми... всякакви неща и хора с помощта на които човек може да си свери часовника. Всеки вижда различни поведения, различни отношения, различни реакции и различни хора и сам избира кое одобрява и кое не, какъв иска да бъде. Защото човек сам избира какъв да бъде и прави този избор отново всеки ден с всяка дума или дело. Всеки сам избира дали хвалбите да го разглезят или обидите да го огорчат. И в крайна сметка зрелият човек не се влияе от нито едно от двете за своето самочувствие, а го гради спрямо това, което е и дали чувства изборът си да бъде, правилен в сърцето си. Както Шопенхауер е написал отдавна - ако се освободим от желанието да сме харесвани, ще бъдем спокойни и ведри, със самочувствие и естествени в поведението си. А може би точно това някой да се опитва да "мачка" личността ти е предпоставка да осъзнаеш, че хората могат и да грешат в това, което правят и казват и, че обида е само това, което допуснеш да бъде такава за теб. Човек се учи с опита, самочувствие не се гради с възпитание, гради се в живота, с препятствията, гради се със загубите повече отколкото с победите, защото който не е губил, той се страхува от загубата. Не може да се разделят хората на разглезени и мачкани, защото не е важно какво е било, а какъв избор прави този човек всеки ден отново и отново, и отново. И как се чувства той с този избор.




Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите