Така е но пак си зависи от природата на конкретния човек.
Ако е някой амбициозен, който не може да се примири да го унижават ще направи чудеса за да се докаже, че не е нищожеството, което се опитват да го изкарат. Познавам такива хора. Ако обаче си малодушен, с примиренчески характер, песимист, невярващ в силите си.... може съвсем да те стъркат оклните.
Все пак самочувствието наистина зависи най вече от околните и от резултата от сравненито ти с тях. Ако примерно си някой посредствен даскал по английски и не можеш да си намериш работа в града, но пък отидеш в някое пропаднало село дето само ти знаеш английски и всички те гледат с респект тогава самочувствието ти в тази конкретна среда може да е доста добро, нищо че иначе сред по кадърни колеги се чувстваш нищожество.
Аз самата до 7 клас бях от най добрите ученици в класа и си мислех че по умни от мен няма. Да, ама като отидох в математическата гимназия дето са само подбрани хора, кой от кой по умен и ... не че не се справях с материала ама вече не можех да съм най добрата и това доста ми смаза самочувствието. Поне аз съм от хората, които за да имат някакво самочувствие трябва да блестят в някоя област или с нещо или ако не най добрата поне да съм сред най добрите. И ако това не го усещам просто нямам самочувствие и това е. Не че ми е адски и непоносимо ниско, просто гледам да не се изявявам в някоя област като знам, че няма да блесна. Ако знам, че това, което ще кажа или направя няма да се хареса или да впечатли по някакъв начин околните просто се отказвам да го правя или казвам. Става дума когато съм в компания примерно или се дискутира някакъв въпрос или....
Докато има хора, които са в състояние да говорят съвсем безинтересни и безсмислени приказки без да се притесняват, че никой не ги слуша или че отегчават околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите