Странно, и при мен го имаше това родителско поведение, но аз действах на инат и напук. Винаги ми казваха че не съм най-добрия, а аз ги опровергавах непрекъснато... поради което ми казваха че за момента може да съм бил най-добър, но със сигурност в света има някой по-добър от мен.

А каратето ме научи да губя с достойнство. И оформи много философията ми. Не си спомням дали съм го писал и друг път в клуба, но на мен специално ми е направило впечатление насаждането на страх. От деца ни плашат. Та до възсрастни. Е, страховете са различни - но винаги избора ни е основан на страх.

Това го няма в бушидо. Там принципа е:

„Детето на самурая се възпитава по определени правила. От най-ранно детство трябва да бъде насърчавана неговата смелост и да се избягва обичйното плашене и дразнене на детето. Ако в него бъде насаждана страхливост, ще му останат белези за цял живот. Грешат тези родители, които нераумно плашат децата си с гръмотевиците, забраняват им да излизат навън по тъмно или им разказват страховити истории, за да спрат да плачат. Освен това, ако детето строго се хока, то ще стане плахо.“


И ще приключа с една случка от моето детство. Като малък пак често се катерех. И слизах без проблем. Като показах на родителите ми къде съм се качил не ми повярваха. И по време на следобедното им кафе ги викнах да ме видят. Като се уплашиха - уплашиха и мен. Почнаха да дават (глупави) съвети, насъбраха се хора, извикаха пожарна. Разтреперах се и не можах да слезна. А преди това го правех по няколко пъти на ден. Ето до какво води насаждането ан страх. До сковаване и невъзможност да се предприемат правилните действия.

Illusion is the first of all pleasures!