------Въпросът ми беше по-скоро, как може човек да овладее емоциите, така че да няма приток на адреналин, и следователно на стрес?------

Пътя на емоциите е следния:

1. Имаме реално или създадено от мислите ни събитие-събитието е неутрално.
2. Мисловна дейност –мисленето ни дава преценка какво за нас- много е важно за това подчертавам за нас лично е събитието-заплашва ли ни, обижда ли ни , радва ли ни и т.н. Така първоначално неутралното събитие става вече в някаква степен значимо за нас.
3. От мозъка тръгват команди към съответните органи, включва се и хормоналната система и ние започваме да имаме в тялото си различни усещания.
4. Групата от усещания формира това което ние наричаме емоция и ние казваме –радвам се , страх ме е или каквото и да е друго

Знаейки как се формират емоциите вече може да разберем как може да ги променим
1.Промяна в мисленето-за жалост сам да промениш мисленето си е много бавен и несигурен процес който може да отнеме понякога целият живот.За радост отдавна в света има специалисти които подпомагат човека който иска да го направи с тяхна помощ.Това правят психотерапевтите .Независимо о т школите и методите които използуват това е основната им цел.За това и резултатите им са трайни.Старото мислене което е правило болезнените емоции не се връща.
2. Действия които влияят върху инервацията и хормоните.
-спорт, адреналина се дава за да се движим и това,че стоим на едно място води до неприятните усещания в тялото-всяко по-интензивно движения го разгражда и успокоява тялото.За това и newlyarrived пише
енергичното крачене много помага. Не се шегувам. Когато съм нервна, мога да свърша страшно много домакинска работа. И аз ще допълня-това я успокоява.
-редовна медитация – тя успокоява мозъка, спокойният мозък синхронизира работата на всички органи и системи и успокоява надбъбрека-от там се отделя адреналина.Спокойният мозък синтезира и ендорфини-те повишават настроението.Тук влиза и редовният секс-разгражда адреналина и повишава ендорфините
3.Медикаменти-
Транквилизаторите не намаляват адреналина.Транквилизаторите блокират клетъчните рецептори за които той се захваща и така адреналина не въздейства върху клетката.
Проблема е, че той си стои и в момента в който искаме да ги спрем си влиза в ролята и два отново страха.Има и втори момент-клетките не са глупави, те разбират,че на мястото където трябва да се хване адреналина има друго вещество-лекарството и започват бавно да се изменят. Така ефекта на транквилизатора започва да налюлява и се налага за успокоението да се увеличи дозата му.
С две думи ставаме зависими.