|
Причината: пие, дава последните ни пари за алкохол, не живее живота си с нас, а винаги е някъде другаде. Хиляди пъти съм го молела да спре пиенето. Милиони пъти съм му казвала, че децата имат нужда да общуват с баща си. Той не им обръща никакво внимание ,не се интересува от тях. Две вечери имахме разговори, от които просто се шокирах от неговата глупост.
Преди 2-3дни пак ме хвана кризата-този път много сериозно. Забелязала съм,че кризите ми започват винаги с някаква конкретна ситуация, която за мене е прекалено голям стрес,който аз не мога да понеса. Вчера този стрес за мен беше, че имах спор с големия ми син. Искаше пари ,аз му обяснявах ,че не трябва да харчим за глупости, че трябва да си правим сметката ,защото доходът ни е ограничен. Но той като дете се затръшка, аз му дадох парите,които искаше, но после се притесних ,че пак няма да вържем двата края и ме заболя глава. Пих един Ривотрил, от него обаче ми се приспа неудържимо и повиках мъжа ми( който в това време си пиеше аперитива с алкохолиците в кварталното магазинче) да гледа малката. Той обаче не искаше да си дойде . През това време легнах, уж ме унася на сън, а пък не заспивам и едни мрачни мисли ме връхлитат като ураган-как по-добре да не съм жива, как нищо няма смисъл и колко много ме е страх, че не се справям с живота, мъка ,че нямам дори един човек до себе си. Едва се въздържах да не нагълтам шишенцето с Ривотрила .
Когато все пак мъжът ми си дойде, аз се опитах да му припомня ,че имам много сериозна диагноза(тежка депресия със суицидна мания ), поставена от психиатър, и той като мой единствен и най-близък човек, трябва да помага в къщи. А, той ,знаете ли какво ми отговори- че аз вече съм била '' компрометирана '' и че всичките ни съседи и роднини знаели,че не съм добре. Не знам как да го коментирам това. Но се убедих,че той е едно просто, глупаво момче, което аз по милост прибрах едва ли не от пътя, опитах се да го направя мъж, дадох му шанс в живота. И за стотен път се запитах имам ли въобще нещо общо с този човек?
Верно , работеше, издържаше ни, когато аз бях безработна. Но си въобразява,че като донася в къщи някакви пари, това е достатъчно и с това ангажиментите към семейството му се изчерпват.
Трябва ми вашата подкрепа. Миналият път когато го изгоних, се уплаших и след няколко дни го извиках да си дойде. Сега трябва да устоя и да не направя същата грешка.
Може и аз да съм виновна. Но не мога да съжителствам с него.
Само децата знаят, те видяха и чуха всичко .Но понеже спорът ни се водеше на висок глас, роднините от къщата сигурно са чули. Сигурно и са видели как той се качи пиян в колта и замина. Дори не съм сигурна дали е стигнал където трябва или се е блъснал в някое крайпътно дърво. Но проблемът си е негов. Достатъчно търпях 20 години, достатъчно време се чувствах потисната и ограничена. Искам да съм щастлива ,здрава и свободна и това може да стане и без него.
Страхувам се обаче ,че любопитните роднини , още утре ще ме обсадят с въпроси и с досадни съвети какво трябва да правя. И сигурно пак ще рухна.
Подкрепете ме. Искам си свободата. Не ми трябва този кърлеж и парзит.
Достатъчно дълго време се мъчих да си втълпя на мен и на децата ,че той е достоен мъж,който изкарва прехраната.Правех го за да дам на децата образец, и най-вече да дам стойност на обезценения ни семеен живот, ако ме разбирате какво искам да кажа. Какво му е достойното, се питам сега- всяка вечер пиян залян, говори глупости, заяжда се, все е ядосан някому, все се заканва за нещо или пък лигав до степен, че ти се повдига от него.
Истината е очевидна и не мога да я направя такава ,каквато ми се иска.
Исках да пренапиша живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил. Май не успях.Редактирано от Bидa на 30.07.10 08:10.
|
Изгоних мъжа ми.
