Може би всеки изпада в подобна ситуация понякога. Може би това идва да ти каже да си преразгледаш приоритетите, важните за теб неща. Не си поставяй високи цели и виж кое наистина е важно: здравето, отношенията между хората, любимите хора да са добре... ей такива неща. Не си мисли като че ли всичко се проваля и нищо не върви добре. Мисли си като за временен момент, в който нещата не вървят, но въпреки това вярвай, че ще дойде момент, в който ще почнат полека-лека да се оправят и наместват. Пожелавай си дребни хубави неща, които едно по едно да ти се случват (напр. да бъдеш с любими хора, да отидеш на хубаво място, да направиш приятна изненада на теб или на любим човек) и ще видиш как ще се отърсиш от чувството на безизходица. Дори и наистина да са безизходни ситуациите, вярвай в доброто разрешение и развитие и прави необходимото, което смяташ, че трябва да се прави. Чувството на обреченост още повече ни обезсърчава! Имай надежда и кураж! И не мисли за глупости. Помисли си и го направи: една усмивка, една добра дума, една подадена и хваната ръка... Успех ти желая!