Ей, миличка :) Я по-позитивно гледай на живота :) Съществува приятелство, 100%-тово, но за това и ти трябва да си приятел. И ти трябва да си готов в 4 сутринта да станеш и да закараш някой до болницата/ или да го прибереш от някъде, ако е пиян като гъз :))/, да отидеш да помогнеш за нещо, да споделяш радостите и тъгите на приятелите ти искрено... Докато си мислиш, че няма истинско приятелство, и ти самата няма да си истински приятел...и така попадаш в някакъв затворен кръг. Затова- свиркай си и свиркайки минавай през живота, кисели лимони никой не иска, предполагам и ти самата :)
А относно приятелите в интернет- не визирам само фейсбук, макар че в последните години там се намираме със старите другари :))- не всеки е еднакво свободен,с еднакви интереси, не на всеки му се пише в конкретния момент и тн. и тн. А после ежедневието като те повлече и изключваш, че е трябвало да отговориш. Но това често няма нищо общо с позитивните ти емоции спрямо този, който ти е писал. Аз примерно много се радвам на старите си познати, винаги съм готова когато са си в Бургас да пием по нещо, но не поддържам някаква активна комуникация "чрез писма". Такива регулярни писане- получаване имаше едно време, сега просто /поне около мен/ нещата не са такива. Важното е като се видите НА ЖИВО разговорът да продължава там, от където сте го прекъснали преди време. Без значение дали е преди ден, или преди 4 години :)
Antes muerta que sencilla
|