|
"
Увлечението на Америка по секса през 80-те години може да се сравни единствено със страхотно обърканото и отношение към него. Нуждаем се от удоволствието на секса, но не можем да решим как да се справим с емоционалната болка и усложненията, които много често го съпровождат. Всички вие по едно или друго време сте се чуствали виновни, объркани или отчуждени от своите сексуални ангажиметни. Откъде сексът черпи такава огромна сила, за да въздейства върху нашия живот?
Без съмнение налице е биологичен императив - потребността на вида от продължение на рода. По-малко ясен, но също толкова мощен е начинът, по който сексуалните чуства се вплитат в тъканта на нашата култура. В последна сметка широко разпространените културни сексуални навици се превръщат в мощна мрежа от подсъзнателни влияния. Повечето от вас носят свръхбагажа на сексуалните обичаи на нашата епоха от толкова дълго време, че вече не са в състояние да преценят действителната му тежест и неговите последствия.
Кулрутното наследство на юдею-християнската етика беше оста, около която се въртяха сексуалните експерименти през 60-те години на миналия век. Изнервеният и безразсъден начин на живот съобразно тази етика на предишните поколения е сред главните причини за сексуалната революция на 60-те. Отчуждени от сексуалното потискане, хората започнаха да търсят нови и по-искрени начини за изразяване на техните желания. През последните петдесет години наблюдаваме пълен цикъл на сексуалната революция. Това, което преди беше забранено и незаконно, се превърна в най-обикновена баналност. Някои търсят решение на тази постоянна дилема в завръщането към стария морал. Други търсят убежище във възраждането. А някои от вас продължават да търсят...
И най-революционните последици от сексуалната революция на 60-те, включително и разнообразните либерални движения, които я съпровождат, днес са подложени на преоценка вследствие широко разпространените конфликти и липсата на щастие между мъжете и жените. Последното по време търсене на "нова граница" за сексуалността от 80-те години по същество е реакция на слабите резултати от експериментите на последните десетилетия в областта на новия морал. Мислим, че знаем какво искаме, но когато го постигнем, разбираме, че ни липсва нещо друго...
Мнозина от нас се стремаят да разберат значението на сблъсъка между стария и новия сексуален морал. Можем ли да избегнем капаните и на двата типа - потискащия и "либералния" сексуален морал, които са вече твърде познати? Къде да се обърнем за помощ при търсенето на наши собствени верни отговори?...
За наше нещастие нашите разбирания относно човешката сексуалност непрекъснато биват формирани от прищевките и натроенията на науката и масовата култура... Много по-често "знаем" за това, кои сме и какво представляваме от прочетеното или видяното по телевизията, отколкото от дълбоко преживяния личен опит... Нашето самопознание обикновено произтича от света на добре известните експерти, книги, филми, телевизия, списания и т.н., а не от търпеливото познание на нашите най-дълбоки чуства и прозрения.
Силата на тези културни влияния може да се разбере чрез грижливото отбелязване на циклично повтарящи се и твърде често противоречащи си научни и психологични теории относно секса, които може да се открият в средствата за масова информация. Много лесно можем да стигнем да извода, че последователните обоснования и практически указания за физическото, психическото и духовно здраве на мъжете и жените са малко и твърде редки. Това заключение важи за повечето от нашите сложни социални и междуличностни проблеми, но то е осообено валидно за сексуалната област. Истината е, че не сме научили кой знае колко от научните и научно-популярните публикации отностно функциите на секса, като изключим общоизвестните за възпроизводството и "принципа на удоволствието", които са оказали влияение върху всички учени от Фройд до днешните социобиолози...
Нашата западна западна институционализирана религиозна традиция по същество е потиснала и изопачила сексуалния инстинкт и с това е породила разнообразие от индивидуални и социални отклонения. Действайки по този начин, е откъснала също така сексуалността от нейните духовни корени. В това отношение западните психоаналитици съвсем точно схващат ролята на потиснатата сексуалност за неврозите на човека. Каквито и ограничения да притежава психоаналитичния възглед като цялостно представяне на човешките възможности, трябва да се признае проницателността на Фройд. Вилхелм Райх и Карл Юнг разбират твърде добре огромната сила на освободената сексуална енергия, както и по-широкото и космическо и духовно значение. Юнг справедливо се противопоставя на ударението, което Фройд поставя върху болестта като модел за здравето, както и на ограничеността на неговото разбиране за обхвата и предназначението на подсъзнанието. Той правилно променя ударението като акцентира вместо това върху творческата и трансцеденталната функция на сексуалната енергия в рамките на духовно настроения и развиващ се индивид.
Обаче всички тези психолози и техните последователи са изпуснали по един или друг начин същността на въпроса. Истина е, че сексуалният инстинкт може да освобождава или поробва, но за да бъде наистина освобождаващ, той трябва да бъде насочен в друга посока. Единствено в съюз с подбудата за духовна трансформация сексът може да стане действително освобождаващ.
Заради тази липса на познание за великите духовни традиции, Фройд е бил напълно неспособен да забележи този момент. Вилхелм Райх, чиято работа е била силно повлияна от телесно насочените терапии на Движението за човешки възможности, е бил достатъчно смел, да доведе изводите на Фройд до техния логически завършек. Райх напълно ясно разбира, че крайният резултат от потискането е индивидуалното заболяване и политически фашизъм. Но в своето усърдие да посочи разрушителните ефекти от сексуалното потискане той също пренебрегва духовно преубразуващите функции на сексуалната енергия. Карл Юнг има точно противоположния проблем. Той ясно набляга върху духовната и трансцеденталната перспектива на сексуалните инстинкт, но изпуска централната роля на физическото тяло в това развитие. Това изпускане прави невъзможно приложението на сложните интелектуални модели на Юнг към ежедневните проблеми на секса.
Така напразно търсима да открием в западната психология практическите дисциплини и принципи, от които се нуждаем, за да оримирим противоречията, пред които се изправяме в сферата на секса..."
|
Душевно здраве и секс
