Аз пък не помня да съм имала истински приятели, нито имам. Какво значи истински всъщност? Започнах да се замислям изобщо, излизайки извън конретната тема, съществува ли приятелството. Опитът ми досега показва, че всеки живее само за себе си, хвали другите, за да бъде хвален той, върви подир стадото, за да не го отхвърлят. Поне из форумите, "населени" предимно с жени, е така. Отвращавам се от лицемерието им, когато вземат да се правят на много загрижени за някого, когото въобще не познават, а в същото време са готови да скочат отгоре ти, ако си с някакво по-различно мнение от тяхното. Ако не се правиш на това, което трябва да си според тях.
А Фейсбук... там всеки се регистрира, само за да се фука, да се показва, да се прави на интересен... един се фука с децата си, друг с къщата си, трети с дрехите си, четвърти с някакви умения. И другите се правят на много възхитени, но в действителност всеки хвали, за да бъде хвален той - това беше цитат от някъде, не помня вече от къде, но колко е верен само... Освен това канят те разни, уж "покана за приятелство", но всъщност просто искат да ти пробутат "включи се в моята група" или "подарявам ти овца за фермата ти, подари ми и ти нещо в замяна".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crystal water на 13.06.10 02:32.