Там е работата, че и на конркетни въпроси не отговарят. При всички е едно и също - първият път, от учтивост ли, какво, казват "о, много се радвам, че се намерихме, как си, що си, хайде пиши ми пак", а като пиша вече нещо конкретно, повече никой не отговаря нищо. Единствено малко повече си писахме с една бивша съученичка, което е странно, защото пък с нея бях най-малко близка от всички.
Не става дума за излишни, насилени разговори, ами елементарни неща ги питаш - как е, какво работиш, колко големи станаха децата, а те не отговарят. И аз спирам тогава, но ми е обидно. И да не си помисли някой, че им натрапвам присъствието си насила, или ги тормозя постоянно с въпроси, не съм такава. Напротив, и затова ми е странно мълчанието им. Първо да ти кажат "пиши ми пак", а после като им пишеш да не ти отговорят, при положение че виждам, че са прочели писмото.
А може би новата "етика" в нета е такава и това е нещо нормално, знам ли?
Редактирано от crystal water на 12.06.10 22:55.
|