Имам едно чудене напоследък. По принцип обичам да търся из нета стари познати, приятелки от детството, братовчедки, с които не сме се виждали отдавна и т.н., и когато намеря някой, съм супер въодушевена. Веднага им пиша, че се радвам, че съм ги намерила и т.н. Реакцията им обаче ми е много интересна - почти всички, досега само с 1 изключение, ми пишат един път, че уж и те много се радват, подканят ме да им пиша отново, и дотам. Аз им пиша пак, мъча се да възобновя изгубената връзка, но те повече не се обаждат. Това ми е странно. Вече поне 5-6 пъти се случи, и то все с хора, с които сме били близки, приятелки от училище, или близки роднини, които живеят далече. Аз лично, ако някой се сети за мен, да ме потърси и да ми пише, ще съм изключително щастлива и непременно ще отговарям на всичко, което ме пита, най-малкото от елементарно човешко уважение, а никой от тях не го прави. Аз го тълкувам като "тази пък, какво ме занимава с глупости" . Подобно мълчание е толкова обидно, поне за мен, колкото и ако ме обидят в лицето. Поне го тълкувам по същия начин. Какво мислите вие, случвало ли ви се е?
Редактирано от crystal water на 12.06.10 18:52.
|