Вида, за някой пубер ли ме вземаш, че ми обясняваш тези неща? Пределно ми е ясно, че не можеш нищо да ми забраниш, затова и се шегувам с теб. Да видя, дали ти самата се усещаш какво правиш, или по-точно се опитваш. Ама ако искаш ме чети, това си е твой избор, просто подобни изявления ми звучат адски инфантилно. На кого ги приказваш, кой го интересува ти кого четеш? Какво значение има за някой друг и какво можеш да постигнеш чрез това? За толкова важна ли се вземаш? Или просто се опитваш да злепоставиш друг? Хората имат МНОГО грешната представа за взаимопощ, като споделяне на филмите в които сте се вкарали. Ако някой застане отстрани, и не можете да го вкарате в играта си, той става лош. Той върви против вашето его. Остави моля те всеки сам да разбира взаимопомощта както иска. Уязвимостта е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин животът да принуди някой да се заслуша и замисли. Защото иначе е толкова наперен и мислещ се за вездесъщ, че ще те направи на пет стотинки. Уязвимостта значи, че си намерил къде самодовлоството се е пропукало, и е лъснал въздуха под налягане отдолу. Ако човек изобщо някога е готов да се заслуша, то е само тогава.

Аз нищо не твърдя, защото да твърдя нещо, би значело, че защитавам някаква позиция пред теб. Това не е нещо в което виждам смисъл. Именно защото знам, че тълуването на думите ми, ще бъде само в ограниченият контекст на теб самата. Или на който и да е тук. Ти не знаеш дали имаме допирни точки. Знаеш, че ти нямаш допирни точки с мен. Ти не знаеш кой съм, или какво имам в предид с думите си. Ти имаш просто реакция върху тях, защото това за което пиша, може да не ти е познато, но думите които използвам, имат някаква изградена асоциация в мозъкът ти, което ти създава представата, че знаеш нещо за мен. Понякога, се раждат умни хора да кажат, че е голямо знаение, да знаеш, че не знаеш. Хората обаче имате адски силно его, което ви кара да си мислите, че нещо знаете, и на всичкото отгоре то е повече от това на другия. Ако нещо ви накара да се усъмните в това, се озлобявате. Това е пък другият проблем който се появява когато човек се почувства уязвим - влиза в режим на самозащита, което отново го прави непринуден да възприеме защо се е стигнало до там. Изобщо... никак не е мистерия, защо за Земята се отнася онази поговорка - кожата си мени, но нравът не...