Всеки вижда това в което вярва. както се казавая в Библията ,,Нека бъде според вярата ви''. Всъщност това казава и Кехоу.Тук няма място за коментар .Мога само да допълня
с Нийл Д.Уолш

Когато ученикът е готов, учителят се появява.

Истината е, че Бог говори на всекиго. На добрия и на лошия. На светеца и на мошеника. Разбира се, и на всички нас, които сме по средата. Да вземем например теб. Бог е идвал в живота ти по много пътища и това е един от тях. Колко пъти си чувал старата аксиома: Когато ученикът е готов, учителят се появява.
И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:
-Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
-Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството.
Чувството е езикът на душата.
Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.
Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:
-Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите.
Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване.
Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство. Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани.
А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността.
Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли.
Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на думите и толкова малко значение на изживяването
Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви се различава от чутото, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното.
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат


Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав

-Защо някои хора, изглежда чуват повече от Твоите послания отколкото останалите?
-Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
-Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?
-Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно".
Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.
Когато искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш и нещо ти липсва .

Ако е молено за нещо то, няма как да бъде получено, защото самият акт на искане е изявление, че него го няма.. Подобно изявление създава и изживяването за това. Защото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътворяват действителността, в която се намираш..
-Значи ли това, че не мога да моля за нищо, което искам? Казваш, че молитвата за нещо всъщност го отблъсква от нас?
-Този въпрос е задаван през вековете, и е получавал отговор винаги, когато е бил задаван. Явно не сте чули отговора или пък няма да го повярвате.
На въпроса се отговаря отново с днешни понятия и на съвременен език по следния начин:
Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.
Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.
Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.
Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.
-А ако предварително съм благодарен на Бога за нещо и то никога не се случи? Това може да доведе до разбити илюзии и горчивина.
-Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш "Благодаря ти, Боже, затова и това", като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно то теб и да ти го сътвори.
Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.
-Но това как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?
-Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.
-И все пак толкова хора казват, че молитвите им са останали без отговор.
-Нито една молитва(а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. Всяка молитва(всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти.
Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш(и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта(можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата.
Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка просба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност.
Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко.
Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва "да" на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.