|
И тук много грешите. Терапевт може да е само онзи, който се е осмелил да бъде клиент, или пациент и е работил със себе си. Защото терапията е това. Да си успял да се пребориш с някакви вътрешни конфликти. Едва тогава можеш да работиш с конфликтите на хората. Тези, при които всичко е било ОК /т.е. при тях защитните механизми са сработили добре/ стават ... строителни предприемачи ... примерно.
"Нали? Всички са имали отклонения и затова са станали известни терапевти ли? "
Не, не за това. Всички хора имат отклонения, даже и вие. Те обаче са успели благодарение на тях, на работата си с тях, да изследват различни психични феномени и да ги структурират в теории.
"Да, аз наистина смятам, че терапевт може да бъде само емоционално и психически много стабилен човек, без опити за самоубийство, пристрастявания и каквото и да било друго. "
Т.е. идеален човек някакъв?
А какво означава емоционално стабилен? Или психически стабилен?
Терапевта трябва да е в контакт с чувствата и преживяванията си по време на терапия. Трябва да знае, какво извиква у него всеки клиент и да работи с тези преживявания, за да има терапия.
Най-високият процент на самоубийства е сред психолози и психотерапевти в света. Много голяма част от лекарите злоупотребяват с алкохол /зависими личности, което е същото/, да не говорим колко страстни пушачи има, което отново е зависимост. Това не е случайно, тъй като повечето сме депресивни личности. Но това на нас терапевтите ни помага да разбираме по-добре емоциите и преживяванията на клиента, които за вас са плашещи, защото ще ви напомнят за вашите собствени чувства и преживявания, които трябва да си останат скрити. Аз наистина ви разбирам. Това съвсем не е лека задача - човек да се занимава със своя "труден" аз. Както беше казал някой: "Най-трудния клиент, си ти самия." и аз винаги съм виждал потвърждение на този израз.
http://positum-bg.com
|
Re: Към t.todorov [re: dianane]
