" -каквото кажем ние-това ще стане."
Това не е така и точно по тази причина има стандарт, за да може после да няма точно такива коментари. Няма значение, кой, каква численост има - покрива стандартите влиза, не покрива ... работи за да ги покрие.
" ..."имат кредит на доверие, който не са оправдали" по повод на школата на Новагодин."
- понякога се приемат школи, които не са изцяло изрядни, но с идеята в близко бъдеще да са такива, за да се стимулират, да има разнообразие и да се развенчаят митовете, че в БАП има тартори някакви, които определят какво ще се случва. Просто на тази конференция ги следяха повече, дали това се е случило. Факт е, че имат добра програма, като всяка една школа. Обучението по нея вече е друго нещо.
"1. важно е мнението на клиента. Ако е доволен от психотерапевта си, ще използва услугите му винаги, когато има нужда и ще сподели с всички роднини и приятели."
Аз мога да накарам клиента да е доволен и зависим от мен. Това терапия ли е? Мога несъзнавано да навляза в семейната система, на семейство с което работя, за да захраня своето чувство за значимост, или някакъв друг дефицит и като цяло системата с мен вътре да се уравновеси. Когато ме има равновесие, когато ме няма конфликт. Това терапия ли е?
"Ако е доволен от психотерапевта си, ще използва услугите му винаги, когато има нужда"
Идеята на психотерапията е да се ползва само един път. На финала клиента да е толкова компетентен за самия себе си, че дори и след 10г. той да може да се справи ако го сполети нещо. Терапевта не е като магазинер, като ти свърши захарта и да отидеш отново да си купиш.
"2. важна е личността на психотерапевта и неговата харизма. "
Личността на терапевта е терапевта. Не просто е важна
За харизма не знам, какво включвате в понятието.
"Психоложка, присъствала там, сподели, че всеки тегли към своята черга."
Ами нали това е пазарната икономика. Какво лошо има. Но първо държавата да реши, кой може да дъпра тази черга и тогава нека има конкуренция. Но държавата не е физическо лице- специалист. За това вместо нея ще го направят специалистите и то така, че да им се довери. Чергата не е за всеки, защото има опасност да пострадат хора. И БАП пуска едни критерии, прави една комисия със участие на всички, и решава кой ги покрива и кой не. Нищо друго не прави. Прокарва това, което на други места работи и то добре.
"Смятате, че ако им забраните да практикуват/защото са извън БАП/, всички клиенти ще отидат при вас. Това е голяма заблуда."
Никога не съм споменавал при кой ще ходят клиенти или не. Но явно трябва да вкарам още яснота. Ако някой човек иска да отиде на психотерапевт законът и държавата ще му помогне, защото за тази професия си има определен стандарт. Ще има регъстър, в който всеки наричащ себе си психотерапевт, ще може да кандидатства и да се включи, стига комисията да прецени, че това е така. Ако човек реши да ходи на лечители или други, няма нищо да го спре, а и ние не го искаме /като казвам ние говоря за ние терапевтите, а не ние БАП/, да не говорим, че не е наша работа. Но искаме да е ясно за хората, че ходейки на други лечители, това не е психотерапия и те не са защитенеи, като клиенти. И на финала, който иска терапия тази услуга ще му бъде гарантирана - гаранта ще бъде закона, регистъра /подобен има и за адвокати, занаятчии, нотариуси .../, дружеството, в което терапевта членува/прието за групов член в БАП/ и БАП, като шапка на всички дружества. Всеки способен и желаещ да нарече себе си терапевт, ще може да го направи стига да докаже пред другите психотерапевти /от всички школи/, че работи психотерапевтично. Това не е нещо ново, така че просто е етап от развитието.
"А когато имаш достатъчно клиенти, няма да ти е нужно да се самоорганизираш, а държавата ще се заеме с това, защото ще печелиш достатъчно, че да си интересен за хазната."
Вие ми говорите постоянно за клиенти. Кой е кадърен и кой не, не е работа на закона, а кой е терапевт и кой не. Сигурно ще има и много кадърни, които няма да влязат, но те съответно няма да имат право да се наричат терапевти, докато не защитят титлата си, която ще се гарантира.
Психотерапията е такава услуга, че никога няма да мине преди хляба, като потребност. Едва ли държавата ще разчита на нас да си пълни хазната, при положение, че хората са гладни. Дори напротив, тя трябва да стимулира тази дейност, да се грижи за психичното здраве. Но това е далечна цел. За това е необходим и законът.
http://positum-bg.com
|