Намесвам се, защото и мен ме вълнува тоя въпрос. За някои от нещата си права. Никакво членство в никаква организация няма да направи лошия терапевт добър. Може да бъде добър психолог или психиатър и безкрайно лош терапевт. И обратното. И другото: това, дали са доволни хората от него, наистина е най-добрата реклама - тук вестникарската, интернет рекламата, телевизионната и пр. не работят. Не работят и рамките с дипломи и сертификати, членството в еди коя си организация, окачени по стените в студиото. На 40-тата минута от влизането в стаята човекът е наясно дали да се довери на терапевта си или не. И няма да се влияе от никаква друга информация освен от собствената си интуиция и усещането си за нещата.

Необходимостта от закон се чувства остро поне от 7-8 години насам. В момента нещата се регулират (или по-скоро не се регулират) от една наредба от 2007 г., в която на психотерапията са отделени 4 реда и тя е изведена като... медицинска дейност!!! Въпрос: ами хората, които нямат патологичен проблем и търсят терапевтична помощ? Такива са поне половината от клиентите. Хора с объркани бракове, с временни кризи в живота си, родители в конфликт с децата си, с внезапно сринали се планове, претърпели ред неудачи в личния си живот и пр. С лекарства ли да ги тъпчем?

И друго: В момента всеки психолог, изкарал двуседмичен семинар някъде, си слага табела психотерапевт или специалист в еди коя си школа. Влиза човек при него и след втория сеанс казва: „това е пълна глупост”. И го разпространява навсякъде, с което участва във формирането на общо негативно мнение. Нарича се „замърсяване на кладенеца”. Конкретен пример: има един сайт на психоложка, К.П., която се рекламира като специалист по холотропно дишане, без да е изкарала и един обучителен от деветте задължителни модула на Groff Transpersonal Training - да не говорим за супервизиите и консултациите. Дори да е добра психоложка, като водещ холотропно дишане тя е опасна за клиентите си, тъй като това е катарзисен метод, отключващ изключително драматични преживявявания. И при една тежка хистерична криза със задушаване или при отключване на психотичен пристъп вследствие на латентна психоза, няма да е наясно как да ги овладее. Представи си възможните последствия от това... И за клиента, и за гилдията.

Единствено дългогодишното практическо обучение може да ти помогне да разбереш основното: ставаш ли за тая професия или не ставаш.. Тя не е лесна, в нея няма нищо академично, постоянно си под стрес и в риск от burn-out. Затова са стотиците часове лична терапия и още стотици часове в група, и хилядата под супервизия. Опасността е не само за клиента, но и за терапевта. През 2000 г. в Лугано само четирима от всичките 25 души, започнали специализация, се дипломирахме. Целият път на обучение беше и своеобразно сито. Мнозина сами се отказаха, след като осъзнаха дефицитите си.
Със странични самозанимания няма как да стигнеш до овладяването на подходите - една стабилна школа има разививана практика в продължение на десетилетия, няма как да получиш нейния опит, ако не я завършиш. Никъде, дори корифеите Фройд, Юнг, Райх, Роджърс и пр. , не описват в книгите си практически процеса на работата – стъпка по стъпка, час след час. Тук някой спомена още нещо важно: самата ти и колегите ти ще сте опитните зайчета, на гърба на които всеки ще трупа опит. Иначе кой, клиентите ли да бъдат?