И аз имам въпросче. Защо е необходима магистратура по психология и клинична психология ли имате предвид или огранизационна, всякаква, само да е магистърска степен. Защото принципно дори клиничната психология не е от пряка помощ на психотерапията. Доколкото знам, при завършена бакалавърска степен по психология в момента човек може да се обучава за психотерапевт, т.е. не се изисква магистърска степен. Все пак клиничната работа и да кажем, психоанализата, се доста различни. Не е ли главното обучението в дадена школа, минаването задържително през личен опит в това направление и след това практиката под супервизия? И в този смисъл понеже самото психотерапевтично обучение е доста специфично, на практика както сами казвате дори един магистър психолог, не може да го прилага. Тогава не е ли главното условие да се мине през такава школа, 5 до 7 години, а не да се завърши в университет определена образователна степен, която накрая само дава основа някаква. А би могло школите да си имат за психолози по-адвенст обучение и за непсихолози примерно една подготвителна година, поне това е моето мнение при това мнение, изградено по време на обучение по психология и мога да кажа, че много от дисциплините изобщо не са му притрябвали на един психотерапевт, а тези, които са важни за една година могат да се вземат. Та, има малко лицемерие в тези критерии, според мен. Завършил психология е психолог. Завършил психотерапия е терапевт, но защо един терапевт трябва да е или психиатър или психолог? Че и магистър?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите