|
Доста въпроси са това и не знам от къде да започна. Имам доста време днес
Да започнем от медицината. Какво ще се случи ако някой, който е увлечен по медицина, прочел е 2-3 тома вътрешни болести и реши да практикува? Най-вероятно ще умори някой. Затова тук се намесва държавата и поставя определени критерии: за да не умори хората докато им помага, трябва да завърши медицина, да специализира и т.н.
Да вземем еден човек, който се увлича от строителство, има опит, построил си 2-3 пристройки на къщата и наистина го бива. Той инженер ли е? Може ли да строи сгради? Какво ще стане ако реши да построи някоя по-голяма сграда? Държавата отново се намесва и казва, че за го можеш трябва да имаш образование, да получиш определен сертификат и т.н. Иначе може да пострадат много хора.
" И въпросът ми е: има ли възможност за такива като мен да се легитимират без тези 5 или 7 години учене в някакви рамки и естествено харчене на пари. Да кажем в позитивната терапия-аз просто я работя и я владея поне колкото теб. Няма оплаквания от мен, лоялна съм към клиентите, имам добра практика, т.е. имам бол клиентела/това също е показател за добро качество/ Ако искам да вляза в БАП, по какъв начин ще стане? ..."
Няма как да се работи без базови познания за човека и това е образованието магистратура по психология. И факир да си без това не може. Връщам те към горните примери. След това трябва да завършиш НАУЧНО базиран метод по психотерапия. БАП е такава организация че ако утре 10 школи кандидатстват с някакви методи, които успеят да се докажат като научни, предложат подходяща структура и т.н. ще ги приеме на драго сърце.
Сигурно има и такива хора, които имат клиентела, т.е. те имат някакви взаимодействия с тях. Тъй като очакванията на хората са много размити, посещавайки терапевт те са в ролята на СЛАБИЯ и очакванията основно са НАДЕЖДА. Образа на надежда еднакво добре се проектира и на врачка и на психотерапевт-менте, и на дипломиран психотерапевт. Което означава, че и тримата биха могли да сключат някаква връзка с тоя човек. За врачките не ми се коментира те получават други сигнали. Терапевта-менте обаче /под менте имам предвид хората, които не са терапевти, а се представят за такива/ е усетил че има харизма, че "зарежда" хората с надежда, оптимизъм ... /всички сме срещали такива хора/, освен това е попрочел нещичко, в по-добрия случай даже е искарал една магистратурка по психология. Прави един кабинет, една ударна весникарска реклама, чрез познати /повечето подобни личности имат широк кръг познати/ и ето ти една добре развита "психотерапевтична" практика. От цялата работа е излъган клиента обаче. Той е потърпевш, защото е бил излъган от един шарлатанин, който просто се е възползвал от неговото състояние. Помагането и психотерапията не са едни и същи неща. Роднините помагат, приятелите помагат, йогата помага, танците помагат .... психотерапията не помага. Тя няма това за цел. Психотерапията чрез психотерапевта има за цел да разкрие на какво е способен човек, и как той би могъл да си помогне. Какви скрити ресурси има и как да ги използва, да изследва начина, по който е станал точно такъв човек, който да не може да се справи с точно такава ситуация...
"Как ще ми забраните да правя това? Аз просто съм добра, чета съответната литература, практикувам, а практиката е най-добрият учител, пациентите са доволни, търсят ме за помощ. "
Това не е отговорност на психотерапевтичната общност. Закона ще регламентира кой е психотерапевт и кой не. Ако вие помагате по един или друг начин това е ваше право ако държават не го е регламентирала. Но вие не можете да се титуловате психотерапевт, или да твърдите че провеждате психотерапия. Ако го направите ще бъдете осъдена. Ако вие все пак искате да сте наравно с обучените терапевти без да учите .... няма как да стане. За да гонаправите ножете да кандидатствате в БАП като индивидуален член. После трябва да докажете пред многочленна комисия от психотерапевти, че провеждате научно базирана психотерапия /да посочите метода, школата която прилагате/, да представите случаи развити в тяхната психотерапевтична динамика и т.н. Естествено вие няма да успеете и ако наистина до сега сте вярвала че сте психотерапевт ще бъдете искрено разочарована защото няма да бъдете приета. /даже не мисля че ако не сте завършила някоя школа дори ще ви разгледат, но разглеждаме хипотетично/.
Има много хора, които много искат да са лекари, но не са. Същата работа е със психотерапевтите.
Ако трябва да обобщим, закона ще определи какво е психотерапия, кой е психотерапевт и регламента по който се става такъв, както и произтичащите от това допълнения. Може пак да е пълно с психолози, врачки, гурута и всякакви там лечители, но когато човек реши да работи със себе чрез психотерапия държавата ще му гарантира, че точно тази дейност, а не някоя друга се контролира и точно тези специалисти са психотерапевти и той ще бъде спокоен и предпазен за да направи своя свободен избор.
По здравна каса е още далечна работа да се регламентира. Това зависи и от общото състояние на една държава чисто финансово. Да не забравяме че в България за психотерапия се заговори преди 20г. а страни като Австрия Германия, Франция имат 100 годишен път. А законът там е само от преди 7г. Ние сме 8-мата страна в Европа, която ще го приеме, което означава че никак не е зле.
"Ако си добър в нещо и го работиш с кеф и си успешен и нямаш провали, не ти трябва никаква асоциация."
Това е доста опасна позиция според мен. И точно от нея ще се разграничи психотерапевтичната общост.
1. Как се определя кой е добър?
2. Какво означава да работиш с кеф?
3. Какво е да си успешен?
4. Какво е провал?
5. Кой определя нормите за всички тези неща?
На пръв поглед нищо кой знае какво не може да объркаш ако си терапевт-менте ... Приказвате си, клиента споделя ти слушаш, кимаш ... съпричастен си, на него му поолеква, даваш някой друг съвет как да действа и така. Голяма грешка. Обучението в психотерапия не набляга само на формалните неща - 3200ч. обучение, 1800 от университета .... после обучение в един метод, малко работа под супервизия, защита на един случай и готово. Тук е много важна етичната позиция, морала на всеки един психотерапевт. Ако аз реша като специалист мога да правя клиентите си зависими от мен, защото те ми предоставят доверието си. Мога да извличам удоволствие, че помагам на някой, че съм нещо повече от него ... и много други аспекти които са вредни за клиента и негово психично здраве. Затова навсякъде по света са сметнали за необходимо, че само с мерак и индикации за талант не се прави терапия. И си има правила.
http://positum-bg.com
|
Re: Към t.todorov [re: none]
