Това е един етикет, зад който се крият невероятни и фантасмагорични обяснения, които не се покриват с който и да е научен метод.

А какъв може да е в случая научния подход?

От гледна точка на трудовата психология, може би родителите ще се трудят по-добре, за да отглеждат едно дете, което е "индигово", вместо да го приемат като нещо негативно, да речем като аутистично

Възможно ли е/нужно ли е/да се приеме едно дете,като нещо негативно,пък било и аутист?

Смяташ ли,че с това,което пишеш помагаш на тази майка?
Какъв е проблема,ако някой смята детето си за индиго и с какво пречи това на някого?

Аз също не съм убедена в правотата на тази теория,но дори това да не са деца-индиго,а да е просто нова генерация,която е носител на своите си ценности не мисля,че това е същественото в случая.
А дори и да приемем,че не става въпрос за дете-индиго,а за дете с дислексия/мисля,че не е хиперактивност с дефицит на внимание/пак какво от това?
От същото т.нар.заболяване са страдали хора,като Айнщайн,Пикасо,Едисон....

Важното в такъв случай е да се намери правилния подход към детето,а диагнозите и квалификациите остават на съвсем вторичен план.

Редактирано от Valery 72 на 21.02.10 11:07.