|
Здравейте, искам споделя с вас проблема си и, ако е възможно да намеря решение.
Дъщеря ми е на 4г. и 4м. Още от раждането си е с "характер". Беше на 30 дни, когато падна от леглото си, като червейче се гънеше по него. После, като проходи, нямаше удържане в количката. Двамата с баща и едвам я удържахме, а още не беше готова за дълги разходки пеш. Затова и трябваше количка. На около 1.2г. започна да се тръшка за всичко, лягаше на земята, риташе, или пък сядаше и започваш да си блъска главата. Големи панаири правехме из града. Аз имам здравословен проблем и не мога да я удържам, а тя винаги уцелваше най-голям панаир да направи, когато най-не ми държат ръцете и краката. Това премина към 2.5 и година. От тогава не се тръшка, но посяга да удря и удря. Иска да е перфектна и, като не се получи желания резултат избухва, лесно се сърди, обижда, тръшка вратите. Понякога помага, когато е в такова състояние, като я разсмея. Но по-често нищо не помага. Говори доста правилно още от началото, но все има някоя и друга дума, коятоя затруднява. Например оня ден, както играем с куклите и тя казва на едното: - Бебко, сънувал си се. Аз и обясних, че се казва сънувал си и тя се разлюти ужасно, обиди се, тръшка, обижда. Вчера, играем на Черен Петър. Поиска да ми подреди картите и аз и казах да си подреди нейните. Пак голям панаир стана. Крещя така, че чак вените на врата и изпъкваха. Отново обиди, вика ми махай се, не те искам и нито гушкане, нито гъделичкане помогнаха. Опитвала съм с наказване да не играя с нея, да не и говоря, пошляпвала съм я. Нищо не действа. Вече не знам какво да правя. Бяхме я водили преди 2 години на детски невролог, изписа сиропи за успокоение, давах и няколко дни и спрях, не искам да я тровя така. Казаха, че била хиперактивна, да сме и осигурявали нови впечатления.
Не знам наистина какво да правя вече, не ми се мисли какво ще е след някоя и друга година, като влезе в пубертета. Пък за по-нататък сигурно яко ще ни бие.
Чакам съвети. Благодаря предварително.
|
Проблем с дъщеря ми
