Не се разбирам с брат ми и баща ми. С баща ми не си говорех 15 години,но положих усилия и се сдобрих с него. Те двамата се държат с мен снизходително, авторитарно,като че ли аз съм малоценно и глупаво същество или поне аз така се чувствам,когато съм близо до тях.
Аз обаче бях упорита и завърших по-добро образование от брат ми.
Имам стабилно семейството , а той се разведе.
Сега и работа вече си имам и там много ме ценят. Тоест доказах ,че не съм глупава и некадърна.
Въобще надвих брат ми по всички точки, макар че той плюе на всичко, което аз ценя . Говори зад гърба ми нелепости, издава мои семейни тайни, с което сериозно ми вреди.
Единственото което ни свързва е това,че живеем в една обща кооперация. Имаме си по един наследствен апартамент .И другото което ни свързва са имоти, които не можем да разделим и за тях водим нескончаема война от доста години. Той иска да заграби повече, аз не му давам. И при всичките ни спорове той ме обижда. Нарича ме ненормална. Спекулира с това ,че съм лежала в психиатрия преди 30 г с депресия и опит за суицид и с други факти от сегашния ми и минал живот спекулира, с което цели да се откажа от правата си върху наследствените имоти. Между впрочем ,той е алкохолик. Последния път когато дойде в къщи , преди няколко дни, ми предложи нова негова идея как да разделим всичко. неговото предложение беше една откровена гавра и подигравка с мен. Аз не се съгласих,той пак започна да ме обижда, пред децата. И тогава аз му казах, че го моля повече да не идва в дома ми. Но тъй като беше пиян, едва ли помни. Мисля следващия път да се обърна към полицията. Обадих се на баща ми,да му кажа,какво пак ми предлага брат ми. Той не реагира особено,като че ли не го засяга. Нито ме подкрепи,нито се скара на брат ми.

Най-лесният начин да спрем този спор е да продадем всичко, да си го разделим по братски и да си кажем сбогом завинаги,но това е невъзможно. Принудени сме да съжителстваме , а това съжителство е кошмар за мен.

Редактирано от Bидa на 11.02.10 08:02.