Благодаря за мнението,
говорим много с нея, и тъкмо успеем да я избавим от един страх, тя веднага го замества с друг. Според мен тя просто е на такъв етап, в който осъзнава собствената си уязвимост, както и силата си, и това я привлича и плаши същевременно.
Мисля, че проблемът й е екзистенциален, всеки човек минава през това, но или при нея е по-тежко, или просто сме я научили да споделя повече с нас.
Доколкото си спомням аз, на нейната възраст, често рискувах живота си просто така, да видя какво ще стане, и да "провяря" дали инстинкта ми за самосъхранение работи... но аз растях в други времена, почти без надзор, тогава на децата не се обръщаше такова внимание, както сега.
Много искам да и помогна, а не знам как - понякога говорим дълго, друг път просто я прегръщам и я люлея като бебе, и това я успокоява, колкото и странно да изглежда...тя се срамува да говори за това пред други хора, но все пак идеята да поканим терапевт вкъщи, и го представим за приятел, е добра - ако не помогне, поне няма да навреди (надявам се). Ще я обмислим, още веднъж благодаря.
|