|
Здравейте! От доста време чета във вашия клуб, и най-сетне се осмелих да пиша...
Накратко, имам ето такъв проблем: дъщеря ми е на 10г. и от няколко месеца насам непрекъснато си "измисля" някакви неща, от които да се страхува - в началото, че през нощта някой може да влезе в стаята й (което е абсурдно, макар и не на 100%), после, че може да се осакати, да оглушее, да ослепее и т.н., по едно време я беше страх да не вземе вземе нож от кухнята и да ме заколи, и как щяла да живее после, страхува се да не скочи от балкона...и какво ли не още...
Давам си сметка, че всичко това звучи лигаво и смешно, но тя страда наистина, усамотява се, плаче, често ми казва "Мамо, искам си предишния живот, когато не знаех, че в света има зло!" (беше много весело и общително дете, тя и сега е такава, извън тези моменти). Обмисляхме с баща й да я заведем на психотерапевт, но не смеем - от една страна, не познаваме никакъв детски психотерапевт, от друга - притесняваме се, да не се съсредоточи прекомерно върху тези си чувства и преживявания, но всъщност не знаем, кое как би и се отразило, нямаме никакъв опит.
Горе - долу - това е. Може би в момента не се сещам какво още да кажа. Ще ми помогнете много, ако ме попитате за нещо, приемам и всякакви съвети.
|
Страх от смъртта?
