Re: Победителите / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

"Разбира се в това няма нищо лошо от гледна точка на това, че по този начин бият един як "шамар" по самочувствието на човекът с данните и го учат на още един житейски урок."
По отношение на себе си бих казала, че се възприемам именно като такава - човек с данни, получил доста яки шамари, и доста пъти избутван с лакти. Казват ми, че е поради липса на самочувствие и умение да се справя със средата и хората, да наложа своя начин на мислене и поведение, без при това да нараня или изместя някого.

Но пък от сегашната си гледна точка, осъзнавам, че именно тези шамари са ме изградили и допринесли за израстването ми. Разбира се, продължавам да се боря, т.е. да се уча да живея пълноценно.

"Но как точно помагат на този другият, който без заслуги е грабнал трофея? Като го учат, че винаги може да разчита на другите ако сам не може? "
И в тази позиция съм била - когато съм се сривала, когато не съм можела да се справя с нещо, получавала съм "наградата" "по милост".
Не ми е било приятно на мен самата, защото съм осъзнавала, че не заслужавам.

Но пък това е хубавото на живота - в едно човек е победител, в друго - не съвсем.

Според мен, в България проблемът е, че младият човек, детето, и въобще всички хора, не получават адмирации за това, което могат да правят най-добре и така да имат самочуствието на качествени и оценени личности. Българското общество не търси уникалността на всеки един от своите членове.
Като контрапункт на приказката за детето, което стояло настрана, и никой не му обръщал внимание, защото не можело да тича, да скача, било слабо, не било умно и т.н.
Но единствено то можело да плете кошници.
И когато в мъката си останало само, и от нямане какво да прави изплело едно кошче от върбови клонки, изведнъж станало център на внимание и най-известното дете, защото всеки искал да общува с него - с този, който можел да прави такова рядко и трудно нещо - плетене на кошници.