Победата е нещо прекалено и дълбоко, и интимно, и значимо, и разтърсващо не само за победителя, но и за участниците, за да го сравняваме с кисели краставички...
Като Стареца на Хемингуей. Хващаш огромната риба веднъж в живота си, но това не е победата. Победата е да ти стигнат силите я изтеглиш до брега цяла. Е, той я изтегля, макар и само като скелет, оглозган от морските хищтници. Но и тая оглозгана плячка не е победата. Цялостна ще е победата, ако се намери до него някоя душа, която ще му подаде чаша вода,ще превърже раните и ще го утеши, говорейки му, че всичко си е струвало. Благодарение на това, когато заспи изтощен и смазан, старият Сантяго наистина ще се събуди победител, с оглозгания улов на живота до себе си, но и с усещането, че си е струвало - заради малкия Манолин, който го гледа с възхищение и обожание... В неговите очи вече ЦЯЛОСТТА на победата придобива признание и смисъл, в които изцеденият до смърт рибар се е съмнявал, гледайки отчаян оглозгания скелет край лодката си.

ПП Има и друг тип победа, малко по дзеновска като идея, онова със Сървайвъра напомня и за нея...

Редактирано от Hoвaroдин на 26.12.09 17:07.