| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Победителите | 
                 |  
| Автор | 
Hoвaroдин () | 
 |  
| Публикувано | 23.12.09 11:43 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
					
				
			 
				Част от това мнение вече съм го постнал в 40-50, но тук си струва да се поразсъждава чисто психологически върху феномена.
 
 Става дума за финала на "Сървайвър" и колко различен беше от "Дансинг Старс". Спечели едно обрулено момче с невзрачна външност, чийто език се мотаеше из устата, всеки път, като му дадяха думата.  
 Беше своеобразен пример за това, как печелившата визия и атлетичното излъчване съвсем не означават, че човек е победител... 
 Гледах преди години някакво френско състезание за преминаване през пет изпитания - вкарваха участниците в сандък със змии, ходеха по стрелата на висок кран, ядяха червеи, спускаха ги в клетка в дълбока вода. Сред тях имаше един симпатяга, на когото всички останали - нахакани атлети и атлетки - се смееха заради невзрачната фигурка, чорапите с по пет шарени пръста и стеснителното поведение - дори откровено един го наричаше "педал"...  Ноооо накрая малкия неочаквано спечели, и то съвсем заслужено. Премина почти на един дъх по цялата стрела на крана 40 метра над земята, без да трепне, без  да се олюлее... 
 Като бедния слуга в приказките, накрая винаги му се отрежда ролята на победител - почти архетипова фабула по Юнг.
 
 Не знам дали на Пранджева не и липсваше чувство за реалност, нещо което Жорката явно притежава в изобилие - как да се държи, в каква светлина да се представи, къде точно да натисне и къде точно да спре. Или пъэк подцени значението на духовната сила. От там нейната издънка, и неговата победа.
 Пранджева явно не е отборен играч. А това беше отборна, социализирана битка, в която принадлежността към групата е елемент, свързан с крайния резултат...
 
 ПП Весели празници на всички!
 Редактирано от Hoвaroдин на 23.12.09 11:51. 
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |