|
|
| Тема |
 Победителите |
|
| Автор |
Hoвaroдин () |
|
| Публикувано | 23.12.09 11:43 |
|
|
|
Част от това мнение вече съм го постнал в 40-50, но тук си струва да се поразсъждава чисто психологически върху феномена.
Става дума за финала на "Сървайвър" и колко различен беше от "Дансинг Старс". Спечели едно обрулено момче с невзрачна външност, чийто език се мотаеше из устата, всеки път, като му дадяха думата.
Беше своеобразен пример за това, как печелившата визия и атлетичното излъчване съвсем не означават, че човек е победител...
Гледах преди години някакво френско състезание за преминаване през пет изпитания - вкарваха участниците в сандък със змии, ходеха по стрелата на висок кран, ядяха червеи, спускаха ги в клетка в дълбока вода. Сред тях имаше един симпатяга, на когото всички останали - нахакани атлети и атлетки - се смееха заради невзрачната фигурка, чорапите с по пет шарени пръста и стеснителното поведение - дори откровено един го наричаше "педал"... Ноооо накрая малкия неочаквано спечели, и то съвсем заслужено. Премина почти на един дъх по цялата стрела на крана 40 метра над земята, без да трепне, без да се олюлее...
Като бедния слуга в приказките, накрая винаги му се отрежда ролята на победител - почти архетипова фабула по Юнг.
Не знам дали на Пранджева не и липсваше чувство за реалност, нещо което Жорката явно притежава в изобилие - как да се държи, в каква светлина да се представи, къде точно да натисне и къде точно да спре. Или пъэк подцени значението на духовната сила. От там нейната издънка, и неговата победа.
Пранджева явно не е отборен играч. А това беше отборна, социализирана битка, в която принадлежността към групата е елемент, свързан с крайния резултат...
ПП Весели празници на всички!
Редактирано от Hoвaroдин на 23.12.09 11:51.
| |
| |
| 
|
|
