Ето това ми стана интересно - какво значи да изразяваме негативните си чувства пред този, който ги провокира?


Моето тълкуване, не знам дали е меродавно.

Например, някой ти казва нещо от сорта - "А бе как можеш да облечеш тази блуза, виж се на какво приличаш?"

Ти се ядосваш, но от огорчение нищо не можеш да му кажеш, и целия ден ти е скапан. И идва някой друг човек, пита те нещо дребно и ти му крясваш, или още по-лошо, толкова се скапваш от кофтито забелжка за блузата си, че целия ден ти се пълнят очите със сълзи и не можеш да правиш нищо....

Твоята реплика би трябвало да бъде (според мен) - "E, едикой си, толкова огорчена и наранана се почувствах, стана ми тъжно, почувствах се зле и облечена без вкус. Кажи ми какво според теб не ти харесма в блузата ми, за да мога евентуално да го поправя - да облека утре тоалет в друг цвят, или друг модел" . Казана със спокоен тон, разбира се.

И човекът отсреща ще видиш, че ще смекчи тона, и ще ти се извини, и поясни какво точно е имал предвид. И те ще прецениш, дали бележката му е била обективна (според твоите вкусове, и тогава можеш и да променш нещо в начина си на обличане) или пък да продължиш да се обличаш както ти си прецениш.

Но негативните ти чувства вече ще са изчезнали след подобен разговор.

(При мен тази техника работи, е не винаги, то е ясно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите