Като за начало, бих започнал с лесното решение, да спреш да поркаш и да караш кола, да започнеш да водиш природосъобразен жувот и да си купиш Балканче, но това не е решение, а бягство от проблема, което никак не е популярно в съвременната психонаука. Затва преминавам към трудната част - изправянето очи в очи с проблема. Значи, в дъното на целата работа е нещо, което само си загатнал, та дълго се колебах дали да разкривам пред уважаемото интернет-общество същината на проблема ти, но тъй като не съм полагал Хипократова клетва, прецених, че е по-добре да ти изясним сичко, отколкото ... ъъъ, тъй като преди малко дигах щанги, тва изречение ми излезна от контрол на дължина и си забравих мисълта. Сега се връщам в началото му и ше продължа откъдето преценъ за полезно! Начи, става дума за точка б/ от заниманията ти извън работно време и по-конкретно - посещенията ти на мачове. В България това е рисково и стресиращо занимание, но не в тва е проблема ти. Проблемът ти е в мачовете, които посещеваш, а именно - с участието на фека пача-панчарево. Като редови фен на това формировение, особено в комплект с друго твое хоби, за което не знам защо си пропуснал да споменеш, а именно сомелиерството, имаш абсолютно сериозен и боя се, нерешим проблем. Нека се съсредоточим в/у конкретиката на проблема - препил си некъде, вероятно в компанията на други прасета, за да забравиш чорбарските проблеми, да забравиш полуфиналите, провалите в секи мач с ЛЕВСКИ, тройчо и сички останали парцали, просто да забравиш. На другия ден караш кола, но влизаш в капан, температурата се повишава, като в пещ. Пещ, в която се пече прасе. Натискаш педала на газта, за да избегаш и настигаш редица камиони. Подредени в говежда бойна формация, опитваш се да ги задминеш, но като в секи кошмар, сичко става адски бавно, натискаш неистово педала, но знаеш, че теоретично е невъзможно цесека да изпревари ЛЕВСКИ. А навън продължава да пече, тировете ти заприличват на реотани на печка, горят те, изпичат те. Кошмар! Не знам, братко, бих ти препоръчал да смениш мачовете и кочината, но знам, че при тебе нема как да стане. Наистина, дед енд!
|