"Но отново ми е пусто на душата и се питам-това ли е живота?"

Аз си задавах този въпрос като бях на 3-4 години когато се сблъсках с другите деца.Еми точно това е животът.Хората са неспособни да обичат и да предават любов.В сънищата си съм преживял кошмари,но понякога имам близост с хората които сънувам,все едно са най-голямите ми приятели,все едно че ме ценят,все едно че сме едно цяло.Това в действителността не е възможно да се получи защото хората имат свръх Его,те никога няма да ме смятат за приятел.Дори виртуален приятел никога няма да имам.
Светът е военна зона.Всеки за себе си.Няма обич,няма привързаност.Няма нищо.Всички сме сами завинаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 28.10.09 10:56.