|
Колко си лоша?Я си кажи че взе да ме хваща страх и повече няма да ти пиша
1. Пожелавала съм смъртта на хора, които се ма наранявали. Така, с жестоки подборности - желаех, на един мъж да умре детето му. Този човек ми влезе в мозъка и ме направи на пихтия, довърши ме...навремето....изпитвах ужасен страх от него....а го виждах всеки ден...колега. Пожелавах да обезобразя една колежка, която беше по-харесвана от мен. Преди 10-тина години се влюбих в един мъж, също колега, свободен, но тя се "подвря" въпреки че имаше приятел и сериозна връзка.
Колегата се ожени за трета.
Но аз виждах как лицето на колежката става грозно, как АЗ го обезобразявам....
2. Веднъж, само веднъж когато получих нервна криза ударих плесница на майка си. В избилк на ярост, обвиних баща ми, че заради него съм провалила живота си. А толкова се обихме с него, макар и безмълвно. Той беше пуритан. казвам беше, защото почина и много ми липсва. Връзката ми с него беше силна.
3. Не се осъзнах навраме, и при едни служебни боричкания, не надмогнах политическите си пристратия, и една колежка, вдовица, сама грижеща се са син студент, загуби работата си заради мен.
Сега, в моя защита да кажа, че преди да почине съпругът й, тя всячески от позицията на шефскато си място и възраст, ме атакуваше заради политика и произход.
Това обаче не ме оправдава.
4. Прелъстяванета на мъже. Нараних доста качествени мъже, хора, които не го заслужаваха. Не ми стискаше да им кажа, че не ми харесват, но ги въртя, защото ги амам за резервни варианти, за да не остана сама.
под въртя, не разбирай - секс. Просто - флиртове, аванси, и то дълго време.
Мъжете са ме харесвали, аз допреди 3-4 годин твърдях, че съм "грозна".
Ами това е.
"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън
|
Re: За никовете...... [re: blood2]
