Най тъмно е преди изгрев слънце. Каквато и промяна да те чака, тя започва с разрушаване, за да има място за нея... е, да, кофти момент е, по-точно не момент - период...
Сега аз какво правя като се чувствам преситена от усещания - лишавам се от тях. Това е както когато използваш много сол - почваш още, и още... а се оказва, че като не сложиш изобщо започваш да усещаш истинския вкус на доматчетата (примерно)...:)
Околните... не че не са длъжни, просто им е трудно наистина да разберат какво чувстваш зад това, което казваш. Защото те самите имат чувства и думи, които се въртят и си правят състезание в главите им. Затова като правило човек се чувства най-сам точно когато най има нужда от разбиране и прегръдка. Самотата стои вътре в теб, за да разчисти, да измие чувствата. Поне така си мисля - че лошото идва с някаква цел, за добро.
Вик за помощ е малко пресилено... не защото нямаш нужда, а защото няма как реално някой оттук или дори от приятелите ти да ти помогне. Помощта е вътре в теб, само там. И изход винаги има, само че трябва да го видим, а преди това да поискаме да го видим - звучи клишарано така написано от мен... но си е така - един ден се събуждаш и то слънцето изгряло и това не те дразни, ами те радва, защото свети вътре в теб.
Какво да направиш - това ти си знаеш според възрастта, мечтите, живота, който водиш и който би искал да водиш и това, което може би не искаш, но от което имаш нужда. Много е важно НЕ чуждите, а твоите мечти и потребности. Но изисква търпение и целенасоченост... Аз бих се оставила малко на това състояние, т.е. оставяла съм се на мрака, сама до края и по-далече - аз съм мислила за самоубийство, трябваше ми да поискам да изчезна, за да реша, че мога да живея. Исках да кажа, че не е необходимо човек да се съпротивлява на болката, само да си има доверие, че ако се остави на мракът той няма да го погълне, че един ден ти ще бъдеш светлина.


много ми хареса това, което си написала :) защото го мисля и аз същото...
единственото, което се сещам да допълня /не към теб, а към темата/ е, че наскоро прочетох в материали на астрологична тематика, че това зависело от транзитите на Плутон, което мен лично ме успокои, защото ми се е случвало така, изневиделица да си изгубя вкуса към живота, но след време, след като съм се лутала и дори изпадала в нещо като безнадеждност се е оказвало, че този период е бил за добро, разрушило се е нещо старо и се е създало нещо ново, вече си го представям като стадиите на пеперудата- не може да се премине от един стадии в друг без болка, смърт и прераждане, без загуба на старото и тези моменти ги преодолявам значително по- леко, защото знам, че са етап, а не финал на пътя..:))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите